Езикът на омразата в предизборната кампания все по-често измества темата за политическите послания по време на избори в България. Това констатират от Института за социална интеграция, който в партньорство с Фондация за европейски прогресивни изследвания в Брюксел представиха резултатите от мониторинг на Европейските избори, включващ анализ на изборните правила, гражданското участие и езика на кандидатите в предизборната кампания.
От неправителствената организация са обезпокоени, че случаите на език на омразата се превръщат в нормалност и в предизборната кампания за местните избори.
Според експертите от института обаче не законодателни промени, а активна гражданска непримиримост могат да бъдат възпиращ фактор тази тенденция у нас да бъде овладяна.
"Езикът на омразата за съжаление е водещ в много от кампаниите по време на избори", каза пред "Хоризонт" Катя Колева, председател на Управителния съвет на Института за социална интеграция, които от 2011 година наблюдават изборите, а тази година заедно с фондация "Фридрих Еберт" правят медиен анализ на политическите послания в България.
"С оглед и на скандала, който се разрази преди два дни с невъздържаната риторика и невербална комуникация, беше подчертано, че езикът на омразата и пиперливата риторика изместват в повечето случаи тезите, които бихме искали да чуем от кандидатите за управление, независимо дали ще бъдат на европейски избори, на местни избори или на избори за парламент", допълва Колева.
Дали обаче по-строги правила биха предотвратили случаи като този в БНТ, където по механизма за мониторинг, описан в споразумение между ЦИК и СЕМ, беше установено нарушение на правилата на предизборната кампания?
Според Катя Колева "какъвто и да е законът, когато някой реши особено в ефир да го наруши, дори правоохранителните органи не могат с цялата строгост да наложат закона.
"Уважаемите кандидати би трябвало да бъдат на висотата на нашите очаквания", категорична е тя.
В България езикът на омразата е част от много сериозен проблем и е вербалната форма на агресивната тенденция, която доминира в обществото, предупреди доц. Нели Стефанова, преподавател във Философския факултет на Софийския университет, според която "българското общество направи протестърството професия, хейтърството - основна длъжност, а езика на омразата - основен инструмент".
"Управленският въпрос у нас се свежда повече до избора на политически лица и много по-малко до конкуренция на конкретни идеи. Точно това обяснява отсъстващата аргументация в посланието и замяната с емоционални призиви", допълва доц. Стефанова.
"Пожелавам много искрено на гражданите на България да имаме повече политически послания и по-малко агресия и език на омразата, както станахме свидетели наскоро", призова от своя страна Катя Колева от Института за социална интеграция.