Публикации

На 26 март 2017 г. се провеждат изборите за 44-то Народно събрание. За последните по-малко от 4 години това са третите по ред предсрочни парламентарни избори в България, който за разлика от предходните два не се провеждат по изцяло нови изборни правила. Конституция и Изборния кодекс определят основната законадетална рамка за изборите у нас. Към тях се отнасят Законът за политическите партии, Законът за събранията, митингите и манифестациите, Законът за административните нарушения и наказания и Наказателния кодекс, както и решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК). Настоящият анализ се спира на законодателните промени в Изборния кодекс.

Извършените от 43-ото Народно събрание законодателни промени в Изборния кодекс не касаят само и единствено отделен вид избор. Те са преди всичко резултат от договорки и пазърлъци в управляващото и подкрепящото парламентарно мнозинство. Насочени са към търсене на политически ефекти, извличане на дивиденти и носят елемент на пропаганда, а не са толкова резултат от задълбочена експертиза, с която да се подобри изборния процес и повиши доверието на гражданите.Трудно може да говорим за някаква предварителна оценка на въздействие на предлаганите и приетите промени в изборното законодателство.

Три са основните моменти на промените в изборните правила, които засягат изборите за народни представители: задължителното гласуване, квадратчето „Не подкрепям никого“ и гласуването в чужбина (по-точно избирателните секции).

Целият доклад ще откриете тук.