Актуално

Стотици българи в Белгия не успяха да упражнят конституционното си право и гражданското си задължение (гражданско задължение по силата на промените в Изборния кодекс, влезли в сила от май 2016) да гласуват на президентските избори 2016.

Причината НЕ беше липсата на желание от страна на българските гласоподаватели, живеещи в чужбина (конкретно Брюксел). Причината беше целенасоченото им възпрепятстване посредством новоприетите промени в Изборния кодекс, за които българите в чужбина не бяха уведомени, поради липса на информационна кампания.

Според промените в ИК и конкретно Чл. 151 ‐ откриването на допълнителна избирателна секция в чужбина може да бъде осъществено единствено, когато са постъпили минимум 500 граждански заявления. Броят на гражданските заявления надхвърля значително изискванията за страната, както и предходните изисквания според Кодекса. Самият текст в Изборния кодекс е в противоречие с приетия закон за задължително гласуване и други разпоредби в закона, описани по‐надолу в текста. След като гласуването става задължително, държавните органи, в частност ЦИК, би трябвало да предвидят по‐висока избирателна активност от средната за чужбина. Това предполага увеличаване, а НЕ ограничаване броя на избирателните секции (също предвид опцията за двойно гласуване Þ президентски избори + референдум).

В Брюксел аз бях наблюдател в секцията в Постоянното Представителство на Република България (ПП), членове на СИК споделиха, че опитът им по време на предходни избори показва, че в Брюксел гласуват между 2‐3 000 гласоподаватели. Според новия ИК, който би трябвало да предвиди увеличаване на избирателната активност както в страната, така и в чужбина обаче, отворената в Брюксел секция в ПП позволи едва на 900 български граждани да изпълнят своя дълг и да упражнят своето конституционно право.

ЦИК е наясно за средната избирателна активност в Брюксел. Въпреки сигналите, които гражданите, наблюдателите и СИК подадохме към ЦИК относно липсата на капацитет да бъдат обслужени всички, това не беше коригирано.

В края на деня се оказа, че членовете на СИК, които имаха добрата воля да продължат обслужването на граждани и след срока (които работиха без нарушение и без почивки по време на целия изборен ден), бяха блокирани от ЦИК, тъй като нерегламентирано удължаване на изборния ден би било счетено за нарушение от страна на СИК.

От друга страна, осъществено беше нарушение на граждански и конституционни права, като беше отказано правото на гражданите да гласуват, независимо че те бяха пристигнали в законово регламентираното време (преди 20 часа). Техните граждански права бяха нарушени и поради факта, че личните им карти не бяха събрани (въпреки изискването на Изборния кодекс). СИК отказа да издаде удостоверение на гражданите, чиито документи за самоличност не бяха приети. По този начин гражданите бяха лишени и от легитимното доказателство, че са присъствали в изборната секция в законово установените срокове.

Базирайки се на наблюденията от изборния ден в Брюксел, както и на фактите, че стотици българи, чакали между 3‐4 часа в законоустановените срокове, не бяха допуснати да гласуват, мога да заключа, че промените (и наличието на противоречия), приети в текста на Изборния кодекс, целят умишлено ограничаване на гражданското участие на българите в чужбина.