Изборен мониторинг

На 18 октомври, петък, изтича мандата за работа на Временната комисия за изработка на проект на нов Изборен кодекс. До понеделник, 14 октомври 2013 г., всички, които искат да направят предложения и становища, могат да ги изпратят на и-мейла на комисията: komisia_izboren@parliament.bg. След последното заседание на 17 октомври, ще бъде изготвен доклад за дейността на комисията, и проекта ще бъде внесен в деловодството на Народното събрание. Председателят на комисията, Мая Манолова, изрази надежда новият Изборен кодекс да стане факт до края на тази година.

На предпоследното заседание в четвъртък, 10 октомври, депутатите се опитаха да разгледат текстовете на целия проект – 498 членове, плюс допълнителните, преходни и заключителни разпоредби. За близо 3 часа бе поставен акцент върху следните теми:

Предлага се насрочването на избори да бъде в рамките на до 60 дни за всички видове избори. Централната избирателна комисия (ЦИК) вече ще може да контролира процеса и на отпечатването, съхранението и разпространението на изборните бюлетини. От ГЕРБ предложиха в общата първа глава да бъде включено и определението за избирателно право, въпреки че съгласно новата структура темата за избирателните права се разглежда в част втора.

Въвежда се обжалваемост на решенията на областния управител пред съответния административен съд. Предоставена е и дискусионна възможност за образуване на най-малките избирателни секции – за 10 или 20 души избиратели. Относно начина на образуване на избирателните секции извън страната се отвори разгорещена дискусия. Според ГЕРБ най-удачно би било България да разкрие дипломатически консулски представителства във всички страни. В проекта е възприето предложението на неправителствените организации да се даде възможност ръководителите на консулските и дипломатическите представителства да бъдат подпомагани от организации на българските граждани в чужбина.

С настоящият проект се поставя началото на активна регистрация на избирателите, която да бъде използвана на следващите избори. Предвижда се ЦИК да води електронен регистър на лицата, които са гласували, като въвежда информацията в него на базата на получените избирателни списъци от териториалните звена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) чрез териториалните й звена, и избирателните списъци от областните администрации след провеждане на изборите. От ДПС бяха категорично против създаването на такъв регистър и разделението на гражданите на гласували и негласували.

Осигурена е възможност за всеки избирател да проверява по електронен път дали фигурира в избирателния списък. Както и се дават правомощия на кметовете на малките населени места и кметските наместници да приемат заявления за включване в избирателния списък. 

Остра дискусия предизвика и темата за избиране и мандатност на членовете на ЦИК. Според Цецка Цачева да се избират членове на ЦИК от Народното събрание носи прекалена партийност на органа. От ДПС пък възразиха срещу това членовете на ЦИК да са с постоянен статут в рамките на мандата си. Според тях няма необходимост от постоянно действаща професионална изборна администрация. Според Мая Манолова обаче само така би се изградила изборна администрация, която да се ползва с доверието на избирателите. В проекта фигурира и текст за създаване на обучително звено към ЦИК. Както и се прави предложение сред правомощията на ЦИК да бъде свалянето на имунитета на кандидат за народен представител.

Постоянен статут се предлага и за наблюдателите. Такъв те да имат и във времето между два избора. Освен това се въвежда участие на наблюдатели от отпечатването на изборните бюлетини, до самия край на изборния процес.

Сред идеите за промени са намаляване на депозита за участие в изборите, безплатното отразяване, включително и в частните медии, чрез т.нар. медийни пакети.

Представители на гражданските организации за пореден път изразиха мнението, че трябва да се избегне припокриването на застъпници и представители на партии и коалиции като два отделни субекта в изборното законодателство. Тема със съществени различия се оказа и вида на избирателната система или по-скоро начина, по който тя е предложена в текста на проекта. Преференцията в пропорционалната система е предложена пожелателно (избирателят може да отбележи едно предпочитание), защото според Манолова задължението за преференциален вот противоречи на демократичните разбирания за упражняване правото на вот. Също не е въведен праг за влиянието на преференциалния вот в крайните резултати, който според неправителствените организации трябва да бъде достатъчно нисък. Предлаганато право на преференция обаче ще важи и за изборите за общински съветници, в така предложения проект.

Връща се и  гласуването с отметка V, а не само със знак Х, с идея да се намали броя на недействителните бюлетини.

Изборният ден ще започва в 6.00 ч. и ще продължава до 19.00 ч., вместо от 7.00 ч. до 20.00 ч., както на Парламентарните избори на 12 май тази година.

Най-много и нерешени казуси, новият кодекс предлага по въпроса за нововъведението за машинно гласуване. И според Манолова текстовете по тази тема са твърде неясни и изискват прецезиране. Не ставало ясно например как се съчетават машините с интегралните бюлетини, предложени от БСП, както и как самите интегрални бюлетини ще отразят преференциалния вот. Според народен представител от ДПС не може машината да определя дали избирателят има право да гласува.

Така дискутираната и на последните избори методика за определяне на изборните резултати най-после е намерила място в проекта на Изборен кодекс. Тя ще бъде приложение на раздел десети, като все още се очакват текстовете на експертите, които да бъдат дискутирани в пленарна зала.

По отношение на деня за размисъл, Мая Манолова посочи, че според БСП гражданите са свикнали с него и няма смисъл той да се премахва. Когато има ясна дефиниция за това какво е предизборна агитация, а такава новия проект въвежда, няма никакъв проблем с деня за размисъл, заяви тя. От ДПС възразиха, че денят е напълно безсмислен и се използва доказано само за предизборни манипулации.

Забранителните списъци вече ще съдържат основанието за забрана, с цел на избирателите да се даде възможност за своевременна реакция.

Темата за „уседналостта” и правото да избират общински съветници отново хвърли в противоречие депутатите от БСП и ДПС. Вторите дори обвиниха първите, че се припокриват текстове от „кодекса на Фидосова” и че не се предоставят възможности на всички граждани да избират общински съветници. Според текста на проекта такива права имат само български граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз.

С преходните и заключителните разпоредби на новия проект за Изборен кодекс се връща правото на малките населени места /жители с над 100 д./ да избират свой кмет.

Една от допълнителните разпоредби съдържат и предложение за промяна на Закона за радиото и телевизията, с което да се въведе специализиран мониторинг  на дейността на доставчиците на медийни услуги при провеждане на предизборна кампания.

В края на заседанието, очевидно и под въздействието на умората, депутатите от ДПС оспорваха и текстовете, дефиниращи понятията „живял в страната” и „публичен административен ресурс”.