Публикации

Настоящият анализ цели да фокусира вниманието върху два въпроса – и двата пряко свързани с изборния процес в България.

Първият е конвенционален, познат и вече превърнал се в клише, което от своя страна се описва  с клишета като „любимата дъвка в устата на политиците”, „заплаха за демокрацията” и  др.

Вторият е непознат, но е и безпрецедентен в най-новата ни история – много ще се зарадвам, ако някой успее да ме опровергае, но за това след малко.

Първият проблем се корени в набиращите популярност избирателни списъци.

По закон за всеки избор в Република България избирателните списъци се съставят от ГРАО и в тях се отразява броя на българските граждани, които имат право на глас. Преди публикуването на тези списъци всички общински кметове са длъжни да изпратят справка до ГРАО относно реалния брой пълнолетни граждани във всички общини, като в тези справки са отразени дори починалите граждани чрез предадени смъртни актове и респективно – зачеркването им от списъците. На практика обаче често тези починали съграждани не са отстранени и са причина за предизвикващия изумление брой на столетници у нас. От друга страна голяма част от гражданите, фигуриращи в списъците, са живеещи в чужбина, но все още по постоянен адрес се водят граждани на България – следователно имащи право на глас.

Дотук обяснението показва съществени недостатъци, но все пак системата на изчисление следва определена логика: на избори гласуват всички българи навършили 18 или повече години, в списъците се добавят младежите, току що навършили възрастта и се отстраняват тези граждани, които са починали.  Ако се вгледаме обаче в абсолютния брой на имащите право на глас през различните години ще открием нещо нелогично – броят варира с големи разлики както надолу, така и нагоре. За целта на анализа съм използвал само национални избори и съм изключил местните с всичките им условности. Данните са от сайта на ЦИК: http://portal.cik.bg/  

При едни избори имащите право на глас са 6 720 941 (Парламентарни избори 2005г.), а на следващата година падат до 6 445 260 (Президентски избори 2006г.), но за изборите за евродепутати през 2007 година (само 7 месеца по късно) броят отново нараства. Най-голям е маржът между Президентските избори през 2006г. и Парламентарните избори 2009г. В абсолютни стойности става въпрос за 684 705 човека, като забележителното е, че говорим за ръст нагоре, при все отрицателния прираст на населението и масовата емиграция (цялата графика с всички национални избори и броят на гласоподавателите можете да видите тук).

Явно никой в България не знае колко човека имат право да гласуват на избори и всеки път сметките на ГРАО са различни. Неприятното е, че от броя на избирателите зависи и каква е избирателната активност на дадени избори.

Практически това може да се окаже проблем при два типа избори. При изборът на Президент на Републиката е нужно да се достигне праг от 50% от имащите право на глас за да може избора да е легитимен на първия тур (спомнете си Избори 2006). Вторият тип избори са референдумите, където е нужно да са гласували 20% от гражданите, за да може въпросът от допитването да се върне за разглеждане в НС. Изминалия референдум ни показа красноречива именно такава картина, в която борбата беше за достигане до заветния праг от 20 на сто.

В тези два типа избори активността се има предвид като основен индикатор за легитимност на избора. 1) Ако са гласували по малко от половината, отиваме на втори тур, 2) ако не са гласували поне 20%, значи референдумът е невалиден.

Очевидно имаме ситуация на безразборно плаващо число, което определя легитимността на изборите у нас. При наличието на такъв проблем хипотезите за задкулисни действия, конспирации, манипулации и „нагласяване на резултата” са просто въпрос на това да си зададем елементарен въпрос. А отговорите вече зависят от личното въображение, но не и от простата логика.

Какви са възможните изходи от тази ситуация. Според част от експертите следва да се въведе активна регистрация за изборите у нас. Само, че в редица случаи именно активната регистрация е предпоставка за дискриминация, а освен всичко това вероятно ще доведе и до драстичен спад на желаещите да гласуват, което със сигурност не е полезно за все още развиващата се демокрация у нас. Или както казва колегата ми  Чавдар Найденов относно активността при гласуването в чужбина: „Ако съм в единия край на Швеция трябва да отида до другия край, където е Стокхолм, за да гласувам, понеже там има само една секция. На теория никой не ми е забранил да гласувам, но практически са ограничили правото ми да го сторя”. Аналогично предварителната регистрация ще ограничи голяма част от гражданите. Да не говорим за хаосът, който ше настъпи ако бъде позволено дописването в последния момент (спомнете си хаоса пред урните от Президентски избори 2011г. и го умножете по произволно число). Нещо повече – ако активна регистрация съществува, как тогава ще бъде пресметната именно избирателната активност. Кое ще е делимото или числителят? Нали именно избирателната активност е индикаторът за легитимност на президентски избори и референдуми. Значи следва да се промени изначално начина по който избираме държавния глава и се допитваме до суверена.

Явно активната регистрация не сработва. Значи следва да се търси модел на актуализация на избирателните списъци, който да е коректен и да не е дискриминативен.  

И сега към втория въпрос в този текст, който заявих, че носи уникален характер. На току що преминалия референдум за ядрена енергетика в данните на ЦИК липсва логика. Какво имам предвид? Принципно на всички избори досега гласуват N на брой избиратели. Как се случва това? Гражданите отиват в тяхната СИК, биват намерени в списъка, получават бюлетина и плик (с или без печат), оставят документа си за самоличност, попълват, пускат в урната, подписват се в изборните книжа и получават документа си за самоличност. Това е. С други думи подписите в избирателните списъци (книжата) следва да съответстват точно на преброените гласове в урната. Друг е въпросът, че някой може да изрази „протестен вот” или нещо друго, пускайки празен плик (до преди няколко години цели партии градяха политическата си доктрина на този принцип). Недействителни бюлетини и празни пликове винаги е имало. Разминавания между подписи и гласове – не.

Досега не е имало случай подписите в книжата да не отговарят на пуснатите и следователно преброени гласове в урните (с едно малко изключение – по време на изборите за евродепутати през 2007г. такова несъответствие е налице и неговият размер е 15 бройки: http://ep2007.cik.bg/results/ ).

На току що проведения референдум, обаче ЦИК отчита 1 415 183 подписа в списъците и 1 405 463 гласа в урните. С други думи имаме 9 720 подписа повече! Сиреч близо 10 000 българи са се подписали, че са гласували, но някак техните гласове липсват (данните са налични тук: http://results.cik.bg/referendum/rezultati/index.html )!

Какво означава това?

1. Анализът ми показва, че такива несъответствия са факт в 22 МИР-а на територията на страната.
2. Само в четири МИР-а разминаването е в обратната посока – повече гласове от подписи, а и стойностите са значително по-ниски.  
3. Най-значимо е несъответствието в област Хасково – 2648 гласа или близо 6% от гласувалите, както и в Пловдив-град – 1266 или близо 2% от гласувалите.

Какво следва от това:  

1. Реалната избирателна активност на референдума следва да е с няколко десети от процента по-висока. Това е ключово важно с оглед на официалния резултат и вероятността референдумът да беше счетен за нелегитимен (+ отново завишените избирателни списъци, с близо 80 000 гласоподаватели повече от Президентските избори 2011г.).
2. Изчезването на близо 10 000 гласа е пряко посегателство върху правовия ред и демокрацията.
3. Този факт говори за възможна манипулация на вота.  
4. Явно някой не си е свършил или не е искал да си свърши работата.  
5. При парламентарни или местни избори една такава асиметрия би повлияла недвусмислено върху резултатите и разпределението на мандатите.

На този етап не съм чул обяснение от ЦИК как е възможно да се случи гореописаното. Факт е, че случаят е безпрецедентен поне за последните 10 години (откогато са налични и резултати в интернет).

Цялата справка с несъответствия по области е налична тук!

Всичко описано на горните редове поставя въпроса за честността на вота през последните години (да не забравяме, че изборите от 2011 година също бяха безпрецедентни със скандалите и съмненията за манипулации) и за компетентността на изборната администрация – както на централно така и на местно равнище.

След 6 месеца в България ще се проведат следващите Парламентарни избори. Оттук разликата между 10 000 и 100 000 гласа е просто една кръгла нула.

Стефан Георгиев е член на екипа на ИСИ и член на ОС на ИСИ.

Социолог по образование и професия,  работи в агенция "Афис".