Публикации

Българските избори са далеч от европейските стандарти. Видяхме го и на вота за президент и местна власт миналата година. Критичните бележки на наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, неправителствени организации и от най-ощетените партии не намериха особен отзвук сред властимащите.

Затова присъствието на евронаблюдатели на парламентарния вот догодина не е нещо срамно. Това не означава, че след 5 години еврочленство се връщаме едва ли не отново в позицията на кандидат за ЕС. След като има толкова много основателни опасения за изкривяване на вота, след като ЦИК, поне в сегашния си формат, показа, че меко казано, не работи добре, в интерес на легитимността на изборния процес е да има европейски наблюдатели.

Наблюдението отвън няма да ни засегне повече, отколкото ако продължава да се шири вакханалията на Гочоолу и Дочоолу. България само ще спечели от новия - изборния, мониторинг.

Не е необходимо обаче да има масирано евронаблюдение навсякъде по места. Дори само символичното присъствие на външни наблюдатели на изборния процес ще даде шанс на гражданския сектор да си издейства по-сериозни позиции, за да си върши работата. Иначе ние само си констатираме нарушенията, без всякакви последствия. Дори съдебната система е безпомощна да се справя с казусите. Какво се случи в Несебър с журналистическите разкрития за купуване на вот например? През “фунията” на евронаблюдателите ще има далеч по-голяма чуваемост за изборните нарушения и престъпления и ще се създаде среда за нулева толерантност към добре познатите ни техники за купуване и подмяна на вота.

Нарастват сякаш очакванията, че опозиционните партии сами могат да контролират вота. Това донякъде е така. И те го правят. Ето - БСП, най-голямата опозиционна партия, има структури в цялата страна, има опит от много избори - може да следи “изкъсо” вота. И е редно тя да се мобилизира за парламентарните избори догодина повече, отколкото миналата година. Първо, защото парламентарният вот е с най-голям залог за власт. Второ, заради нараснало самочувствие - не само защото Сергей Станишев е лидер на ПЕС, а и защото БСП до голяма степен върна своята електорална тежест, има по-голяма чуваемост на това, което говори - вече не сме 2009 или 2010 г. Трето, в БСП може би имат усещането или разполагат със сигнали, че пак се готвят твърде много изборни манипулации. Но нито БСП, нито ДПС, нито която и да е друга партия могат да са големият гарант за честността на вота. Защото са страна в изборния процес, те не могат да бъдат независим арбитър.

А външните наблюдатели могат. Когато играят “Левски” и ЦСКА, доста често се прибягва до международни съдии. Явно и с изборите сме се докарали дотам. Но пак казвам, това не е нито страшно, нито срамно - страшно и срамно е да имаме опорочен вот. Затова важното е да се върне усещането и увереността на избирателя, че той избира, а не големите пари и силните на деня. Това ще върне може би и респекта към институциите, които ще се формират след един такъв легитимен избор.

Пред нас обаче продължават да стоят нерешени едни и същи от много избори насам хронични проблеми. Като този с избирателните списъци например. Песимист съм, че и този път ще се случи чудото с прочистването на тези списъци от избиратели фантоми.

Крайно време е също да има независима и постоянна изборна администрация, съставена от компетентни хора.

Трябва да се осигури и неманипулируема с властови и финансови инструменти медийна среда.

Трябва правораздавателната система да се ангажира по-отчетливо и безпристрастно към рисковете за контролиран вот - контролиран през работодател, през конструирана на етнически принцип зависимост и пр.

Ако трябва дори държавата да субсидира независим граждански сектор, който да контролира изборния процес - цялата предизборна кампания, не само деня на вота.

Най-сетне управляващите все още имат шанса, и то чрез консенсусна ревизия, да оправят, и то не в последния момент преди вота, несъвършенствата в Изборния кодекс.
За всичко това би могло някои от основните медии да провокират един добре структуриран дебат каква работа да се свърши отсега, далеч преди изборите, за да могат те наистина да са честни и свободни.

Появиха се очаквания, че референдумът за АЕЦ “Белене” ще е тест за честността на парламентарите избори догодина. Не, това е друг тип избор. Сигурно и тук ще има дисбаланси в медийния дебат и той ще се превърне в премерване на финансовия ресурс на двете каузи “за” и “против”. Като цяло обаче подозирам, че референдумът ще е по-чист от гледна точка на изборни техники. Но това не бива да ни успокоява - може да имаме честен и прозрачен референдум, но като дойде същинският избор за централната власт в държавата, пак да се възкреси цялото многообразие от изборни манипулации.

Живко Георгиев е един от учредителите на Института, член на Общото събрание и член на Управителния съвет на ИСИ.

Статията е публикувана на 22 октомври 2012 година във в. Труд.