Публикации

Промоцията на демокрация е един от основните приоритети в дейността на българската организация „Институт за социална интеграция” (ИСИ). Нарушените човешки права и тревожната тенденция по отношение свободата на медиите в целия ЕС са проблеми, които нито едно демократично общество не би следвало да подминава. Реално застрашени да останат без свобода на словото, сред българите сякаш все повече се засилва социалната носталгия към времена „с повече ред”.

Галина Асенова, Стефан Георгиев

Публикация в периодичното издание на Европейската мрежа на политическите фондации, м.март 2011 г. ENoP_Quarterly_09.pdf (1Mb)

В средата на месец януари 2011 година „Института за социална интеграция” и Фондация „Фридрих Еберт”-Бюро България организираха публична дискусия на тема „Обективността на медиите и медийното законодателство”. Поканени за участие от двете организации и техните ръководители д-р Марк Майнардус (ФФЕ) и д-р Юрий Асланов (ИСИ) бяха топ журналисти от българските медии, народни представители и евродепутати, дипломати.

Истинността и доверието са особено важни и за политиците, и за медиите. Все повече става ясна необходимостта от възстановяване на качествената журналистика, както е ясно, че без качествена политика развитието на една страна е застрашено.

Мястото за сериозната журналистика става все по-малко в България - чалгата в политиката се превръща и в чалга в журналистиката. Хората, които искат да се занимават с чиста журналистика, почти доказано не са поощрявани. Тези, които се стремят към обективност са на път да се превърнат в медийни самотници, бяха думите на български депутат. Връщане назад по отношение на властта има и в сетивата на гражданското общество и в гражданското мислене – хората са обезверени, апатични и свити в черупките си.

В последните две години, според класацията на „Репортери без граница” за свобода на медиите, от 58-мо място България вече е на 71-во. Сред дискутираните теми бяха монополизацията на медийния рекламен пазар и разпространението на печатните медии, свиването на рекламния пазар, натискът и опити за политическа цензура, автоцензурата, както и влиянието върху обществения дневен ред. Подслушването като масиран феномен в България (за една година са използвани над 20 000 специални разузнавателни средства) е факт, който притеснява всички групи-участници в срещата. Особено притеснително е , че тази тема малко в дневния ред на гражданското общество. За сметка на това, търсенето на жълти медии все повече нараства, а самите те се превръщат в основен фактор за формиране на обществено мнение.

Според част от участниците в дискусията, надежда се прокарва от свободата във виртуалното пространство и Интернет, без това обаче да е достатъчен фактор за формиране на свободни медии. Въпреки усилията да бъдат подчинени медиите, което е целенасочена политика на управляващите, интернет пространството много трудно може да бъде манипулирано. То се превръща в пространство за формиране на независимо гражданско обществено мнение, социалните мрежи добиват все по-голяма роля.

В навечерието на приемането на нов медиен закон, тази дискусия е своебразен маркер, бе заключението на председателя на Съвета за електронни медии.

Работната група е постигнала консенсус около това да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост. Големите противоречия са около статута на обществените медии в България. На този етап е спорна тезата дали трябва да има два закона - един за частните и друг за обществените медии. Каквато и форма да бъде избрана, ясно трябва да бъде разписано какво очаква държавата от медиите, особен в случаите, в които, тя е тази, която дава пари. "В момента сме в ситуация, в която обществените медии се правят на частни, а частните медии се правят, че изпълняват обществени задачи. Резултатът от това е формирането на едни странни медийни същества, а ние сякаш забравихме, че нашите обществени медии са част от културната ни идентичност", подчерта народен представител.

В областта на медийното законодателство беше обсъдено и: Как да се защити свободата на журналистите? Полезен ли е Етичният кодекс на журналиста? До къде стига прозрачността по отношение на собствениците на медии и тяхното финансиране? Необходим ли е журналистически синдикат и в какви условия може да съществува той?

Темата е изключително важна за България и с оглед на предстоящите в края на годините избори за президент и местна власт и ролята на медиите в тях. ИСИ и ФФЕ ще продължат да стимулират дискусия в общественото пространство и да осъществяват мониторинг на случващото се по темата в Европа.